Skype все ни свързва, Skype ни дели,
малко тъжна е тази наша обич, нали...

21:22 ч. Замръзнала съм. От днес Топлофикация каза "Баста" на топлината в тръбите, оставени ни услужливо от хазяйката да се реят в гарсониерното пространство. Ма не е тва...
Сестра ми се преоблича за трети път (мърмореше нещо за нечовешка жега и що съм надула климатика, като Емо Чолаков обещал пролетни температури). А аз съм се смръзнала. Да го ....и Емо Чолаков, и Любка Кумчева и све!

Смръзнала съм се в поза "свила кукувица гнездо" и обхождам с поглед екрана на лаптопа си от левия ъгъл до десния и обратно.
Минута по минута проверявам дали Skype ми работи (също като в 7-ми клас, когато проверявах дали домашният телефон звъни. Даже един път се обадих на "Повреди" да ги питам дали нещо не са ми блокирали входящите обаждания, щото "ебаси, не може па цял ден да не ми е звъннал!!!")

Skype! До преди 2 седмици бях забравила, че изобщо някога съм имала такова нещо. А сега толкова близки сме си станали, че ми идва понякога да го поканя да излезем на кафенце.
 
Не че толкова сме си залипсвали с него. Просто ни свързва един човек. От плът и кръв. Географското му положение - на майната си. Семейното - сложно. Положението с мен - никой не може да каже (дори гадателката Светлина, поклон пред дарбите й....).

Всичко започна като безобидна закачка от сайта, за който ви разправях по-рано.
Накрая опряхме до SKYPE. И се започна една интернет любов, от която Шекспир би си оскубал брадата!
През деня съм си що годе нормален човек - завлачвам изнемощяло от негативни емоции тяло до редакцията на вестника, пиша си чинно новините, казвам "Чао" на охраната и поемам по обратния път до квартирата.
Вечер, по това време - 21 и нещо, нещата добиват зловещ характер. Отклонявам покани за кино, вечеря, "ела у нас да гледаме филм". Ям, взимам душ и се смръзвам пред компютъра. Ровичкам си във Фейсбука, чета си разни неща и се правя, че Skype не съществува. А той се хили ехидно "Чакаш да звънна, нали?" Фръцвам се надменно и заровичквам още по-яростно в сайта "Как да залепим вътрешна гума на Голф 3".

И той накрая звънва. И аз забравям всичко - че не съм измила съдовете, че от 3 дни ходя с един и същи лак за нокти, че прането се е натрупало и че днес пак забравих да си купя фреш от портокал.
Идват ми на гости разни хора. А аз не ги виждам. И не ги чувам. Особено като звънне пустият му Skype.
Влюбена ли си? - забива ми въпрос Евгени, дошъл да види как съм (мерси, добре). В кого, бре? - мигам на парцали, докато му подавам чаша вода. - Ми, в този от скайпа. Влюбена ли си?  - А бе ти колко точно "две малки" си пил тази вечер? - изхлузвам се аз като джебчийка на Женския пазар и отпивам глътка сок. "Не съм" - казвам му. "Не съм" казвам на себе си.

Какво ми е тогава? Защо вместо да поема с пълни шепи свободата си (дето не съм я търсила или искала, ама като са ми я дали, ще си я ползвам със здраве) и да тръгна по едни купони с жакузита-макузита и фенки пияни, аз се взирам в тоя пуст компютър? И го чакам да изрисува на екрана си онова бленувано зелено бутонче "Отговори с видео"? Защо нямам търпение да свърши работният ден и да се прибера? Защо не съм ходила никъде от седмица? И дори и не искам?

Нали уж съм от най-върлите противници на интернет флиртовете (докато японците не измислят как да се изплющим през монитора, кво да си губим времето?!) и оплювах хората, които висят денонощно пред компютрите си? Какво се обърка? Влюбена ли съм? И ако да - в какво? В човека отсреща или в спокойствието, което ми дава интернет заигравката ми с него? И какво очаквам? Хепиенд като в "Пепеляшка" ли?!

Влюбена. През Skype. В Интернет, моля ви се! В образ от камерата на компютъра си, който ми върна усмивката, за която ми дуднат вече седми месец родители, приятели и све!

В една красива усмивка и татуировка на лявото рамо. В ръце, които ми пишат, че ме искат. И в очи, които ме гледат с желание.

Не е нормално. Аз не съм нормална. Това не се случва с нормални хора. Още по-малко с 28-годишни жени, видели какво ли не в този живот!

Стига толкова! Утре излизам на среща с реален мъж. През вратата. И ще го целуна истински, а не с компютърното :*:*:* !

Ами, ако през това време Skype звънне....? М?