22 май, 2:30. Поредната борба с безсънието. Взимам си душ и се хоризонтирам с първа глава на "Пътеводител на галактическия стопаджия". 

 И тъкмо чета за ползите от най-необходимия предмет на един междугалактически пътешественик - хавлията, когато ужасен грохот раздира нощната банишорска тишина. Секунда по-късно леглото ми се разлюлява, а стаята започва да танцува пред разтворените ми от ужас очи, също както след тежка нощ с колежки.

 Сестра ми се събужда с вик "Какво става?!" Нямам време да й обяснявам за Рихтер, Карник, Шпонхойер и Любка Кумчева. Скачам от кревата с ловкостта на добре обучена бяла нинджа, грабвам я за ръката и се залепваме за касата на вратата.

Земетресение! Силно! И продължително. Аз съм преживяла не едно и две земетресения досега. Но всичките леки и кратки. Без поражения. Е, имаше един случай в Бояна, когато си седях на масата в трапезарията и си рисувах. Изведнъж се залюлях и тупнах на пода. Станах, отръсках се, погледнах чашата с вино, която пиех и си казах "Баф ма"а му, добра реколта!" После викат, че имало трус. Добре, така да е.

Но да се върнем на най-прясната ми среща с люлеенето, друсането, клатушкането и  изобщо всичко, което прави нашата планета, за да ни изкара ангелите.
Стиснала съм значи здраво касата с едната ръка, с другата сестра си, гледам как щорите плават от стена до стена и си мисля : "Ще се срине блокът, тва е ясно. Въпросът тук обаче е - ние ли ще пропаднем първи при съседите от 3-тия етаж или тези от 5-тия ще се сринат при нас? "

 И в двата случая не съм много хепи, защото и от горе, и от долу ме дразнят. Едните щото ни тропат, а другите задето разправят, че ние им тропаме. Казваме си "Добър ден" по стълбището с половин уста, а сега ще се сриваме един при друг. Айде, няма нужда!

Сестра ми не ще през прозореца - било високо. Стрелваме се по стълбите. На втория етаж срещаме възрастна комшийка по нощница, която крещи с присъщия на всички стари комшийки по нощници тон "Какво става тука, бе?!" Искам да се спра и да я уверя, че този път ние НЯМАМЕ нищо общо с шума и безредиците във входа, обаче сестра ми ме тегли за ръката надолу по стълбите, сякаш ни гонят 300 огнедишащи дракона.

Малко по малко купонът пред блока се заформя. Хвърчат бутилки с вода, таблетки "Валидол" и реплики "Чашите от сватбения сервиз ни изпопадаха", "Олеле, майко, страшно беше", "Гардеробът прелетя половината стая". 
Седя си кротичко на бордюра, дъвча парче шоколад и лея ситни сълзици, защото не мога и аз да се включа в разговора с едно "А пък на нас..." Защото НА НАС нищо не ни е летяло из стаите, падало, подскачало...Кьорава чинийка даже! Е, паднаха ми две фигурки от МакДоналдс от секцията, ама на фона на летящите кухненски шкафове и откъртени мазилки, моята история е направо смешна!!!
Най-често използваният израз е "Имаше земетресение"... Стига бе! Аз пък си помислих, че Искра Фидосова е скачала на въже! Пф...

Оглеждам събралата се тълпа - изумявам се от факта, че повечето хора са успели да се облекат, да сложат в ред косите си, а една мацка от съседния  вход дори се беше вредила да си обуе сандали с висок ток и да мацне на устните си червило. (за ослепителни устни от Мaybeline New York). Само аз, сестра ми и комшийката от втория етаж сме по пижами. Не че не си харесвам пижамката на мечета, но забелязвам компания от 10-ина готини момчета, прибиращи се от дискотека и инстинктивно се скривам зад сестра ми. Искам да я помоля да ми свали от апартамента моето червило на Мaybeline и ония дънки, светлите, дето ми правят краката поне метър и шейсе... Ма няма да е навита, знам си го.

От нечия кола кибичи радио "Хоризонт" - става ясно, че епицентърът на труса е на 20 км от Перник и силата му е 5,9 по Рихтер. (на земетресението, то за Перник е ясно...)Със сестра ми сме единодушни - от днес ще се живее на палатка в полето до Ботевградско!
Завързваме непринуден среднощен разговор с друга съседка от входа, която умилително наричаме "Кукувицата".  "Към 5 часа ще стане пак нещо" - облещва огромните си кафяви очи Кукувицата, а смехът й смразява кръвта ни. Зениците на сестра ми се разширяват от ужас и тя тихичко прошепва "Какво ще се случи...?" "Нещо! Усещам го!" - облещва беззъба усмивка Кукувицата и се скрива във входа. "КАКВО ще се случи?! Ще ни падне ли този път поне полилеят?!" - крещя след нея аз, но ответ нямам. 

Тълпата се разотива и ние неохотно повличаме крайници по стълбите. Лягаме си, а сестра ми оставя лампата светната. Сякаш, ако НЕЩОТО реши да се върне, белким се стресне от светлината и се пръждоса вдън гори тилилейски... Тъкмо отварям Фейсбук, за да попия жадно вълната от земетръсни статуси и НЕЩОТО ме подхвърля в леглото. "Пак!"- кресва сестра ми и прегръща касата на вратата. "Пак" - мисля си, грабвам си якето и поемам познатия път надолу по стълбите. 

Този път купонът е в значително по-тесен кръг и някак си по-скучен. Посрещаме изгрева навън. Като при Джулай Морнинг, ама не съвсем - няма китари, няма морски вълни, няма пияни тела, изтегнати на мокрия пясък...Има Кукувица, съседка по нощница, пижами на мечета и радио "Хоризонт".
"Казах ли ви?" - бие се в гърдите Кукувицата. Каза ни. "Чувствате ли още нещо?" - прохленчва сестра ми, а аз имам чувството, че всеки момент ще започне да й се кланя, да кади с тамян и да й принася в жертва девици. Кукувицата мълчи. "Ще прелее ли Искъра? Ще стане ли Бойко президент?" - опитвам се да отприщя ясновидските й способности аз, но Кукувицата само клати глава, всмуква шумно от цигарата си и ни подбира обратно към апартаментите.

След всички вторични, третични и ЕН-тични трусове, имам 1 желание - да се наспя и това да стане възможно най-далече от Перник! Приятел в по-отдалечен квартал с охота приема разтрепераните ми молекули в дома си. Изпращам сестра си на работа и се тръшвам изтощена в леглото. 

На следващата вечер по препоръка на мама приготвяме сак за евакуация с най-необходимите неща - сестра ми слага дрехи, лекарства, вода и суха храна. Аз добавям недопита бутилка "Бушмилс" и тесте карти. Щото, ако НЕЩОТО реши пак да ни люлее и се сринем на долния етаж или съседите от горния се бухнат при нас, поне да ни е весело!