Предложих статията си за ВМЗ - Сопот за публикуване в един сайт, в който всеки свободно може да изрази гражданската си позиция. И като станах сутринта, очичките ми блеснаха, като я видях да се мъдри най-отгоре в целия си редактиран блясък! Ако знаех какъв бодлив таралеж ще си вкарам в гащите, щях вчера да затворя компютъра и както казва любимата ми блогърка Краситта - да замина да стрижа муфлони в Уругвай!


Реших да прочета коментарите. След няколкото поздравления за искрената статия, зачетох редица злобни забележки...

Една госпожа Домовчийска не спря да ме пита "какво, аджеба, работил баща ми зад това бюро?" Сигурна съм, че си го представя, облегнат в коженото кресло, с кубинска пура в устата, слушащ поредния хит на Анелия и подрънкващ със златните си ланци...

Тц, бъркаш СА, г-жо Домовчийска.

Баща ми е механик. Главен. Не че има значение, ама в трудовата му характеристика пише така. И на това бюро, на което Вие си представяте, че са наредени пачки по стотачки, той разпределя задълженията на "онези, простите механици" (ебаси шефа, а?).
И после отива да си механийства с тях.

"Ама, какво работи зад бюротоо, питам аз????", не ме оставя на мира госпожата. Кво работи, кво работи...? Урежда наркотрафика от Колумбия, ей тва работи!

После ме яде, че съм започнала темата с 2-те ходения на море... Г-жа, Вие за ученически лагери чувала ли сте? Където струваха по 120 лв, с все 3-те ядения на ден (оф, сега и това ще й бръкне в очите, сигурна съм!), автобуса в двете посоки, леглото и ДЕЦкотеката 1 път седмично. Айде, Вие пък никога не сте и помирисвала екскурзия и лагер! Минимум, както казва Жоро Бекъма... Чак ми стана виновно, че съм изтягала телце на плажа в Несебър, който по ученическите ми години, забележете - беше БЕЗПЛАТЕН!  А картата за станцията на ВМЗ-то струваше 140 лв някъде...

Друг потребител на сайта пък ме напада, че не съм се интересувала откъде ми идвали тогава паричките за тия 2 морета и джунджурийките, които съм споменала в статията.

Виж сега, пич! Ти като си бил на 10-12 години, питал ли си "откъде ми дойдоха сега тия пари за "Лего-то?" Да не би да си извършвал пълен отчет на приходите на вашите всяка вечер? И ако толкова ви вадят очите тия джунджурийки, подарявам ви ги всичките! Халал да са ви! Щом мога да ви направя щастливи, така да е!

Трети ме обвинява, че много сълзи и сополи съм изляла в тая статия. Да се обоснова - сълзи си проливам всеки ден, за едно за второ, за петнайсто... Правя го най-вече и от събражения за сигурност, щото, ако ми се запуши слъзния канал, кво прайм тогава?! Сополите...ми, хремава съм, студено е, грип върлува, ебаси!

Следващ "не открива конкретно решение за проблема, а само излишна фрустрация". Охоо, драги, че аз ако можех да реша проблема сама, щях ли да си губя времето по разни блогове и сайтове? Вместо да се намърдам в нечие министерско кресло и да решавам ли, решавам проблемите на всички. ВМЗ, Кремиковци...решения за всички ще има от сърце! Без излишна фрустрация...

Друг праща баща ми да продава зеленчуци на сергията. Господине, баща ми толкова зеленчуци е продал в живота си, колкото Вие врабчета не сте виждал! И толкова часове е превивал гръб за насъщния, че сигурно трудовият му стаж е по-дълъг от възрастта му. Ако се наложи и градинки ще мете. Защото всеки лев го е изкарал с честен труд и достойнство ( и с трафика от Колумбия, нали помните...)!!!

И всички ми обясняват колко съм глупава, сантиментална и просеща капчица съчувствие...

Тц, пак СА бъркате!

Ако търсех съчувствие, щях да си открия гореща телефонна линия и да събирам пари, сълзи и сополи... И да се дера по телевизора, че нямам пари, досущ като една представителка на ромската раса, която ни обвини нас, българите, че имаме "климатиКИ"...

А докато ние в този сайт си пишехме хапливи коментари, работниците от ВМЗ продължаваха да припадат от глад... Ама сами са си виновни - какво са се вкопчили в тоя завод?! Не били ли чули за "затворения автомобилен завод в Белгия"?

Чули са. Сигурна съм. Обаче, ако взимаха поне половината от парите на белгийците и имаха техните възможности за работа, щяха да си приберат агитационните плакати и да се засрамят...

Градивни критики приемам по всяко време. Но нямаше как да се стърпя да не се "фрустрирам" от хора, които имат време да си чешат езиците по сайтове и да ме заливат с помията си, докато баща ми и бащите на още 300 мои познати от Сопот се чудят боб ли ще е тая вечер на масата, или фасул...

 На чужд гръб и 100 тояги са малко!