Тя рови навсякъде. Колкото и дълбоко да го заровите, ще бъде изкопано и разпарчетосано! Давам я под наем на строежи. Цена - по договаряне.

Както знаете от няколко месеца си имаме куче. Достоен заместник на любимия ни котарак Джуниър, който си отиде на достолепните за него 17 години на 30 юни 2012. Мир на праха ти, Джунко!

Та значи казах - куче си имаме. Порода - подкаручна синджирлийка, спасена в крехка 1-месечна възраст от баща ми в една мразовита ноемврийска вечер. Не е от сой, дет се вика,  обаче израсна такава красавица, че тия породистите с тупираните опашки, могат да ходят да се скрият някъде!

Чисто черна, висока, с лъскав косъм и палави очи. А бе - кифла отвсякъде! Кръстих я Сахара. Нямам логично обяснение за името, така ми дойде отвътре. Буйна, дразнещо любопитна и максимално досадна.

По принцип от години имам страх от кучета. Поводът е, че когато бях малка, един съседски ротвайлер ме сбърка с топката си за игра (или с котка, не разбрах точно) и ме поотъркаля в тревата няколко минути. Поджафка, позаби зъби в обувката ми и всичко това на фона на прелестното ми пищене. След като му станах безинтересна (то аз само си пищях и виках "Олеле, майко, така ли ще си отида - изядена от куче?!"), ме изостави ревяща и изпокъсана на моравата и се пръждоса.

И от тогава видя ли куче, минавам поне на  -найсе метра, а когато има начин, се опитвам и да прелетя...

Но тази сладка черна сахарска муцуна ми върна куража и ме накара да я обичам безкрайно! Вече е голяма и белезите от ноктите й стават все по-дълбоки, а когато ме блъсне в гърба в изблик на радост, все едно ме блъска ТИР, но всичко това избледнява, когато заровя глава в пухкавата й черна козина.

Сахара има 3 основни любими занимания - да ме преследва на всяка крачка, да разкъсва всичко що има за разкъсване... И да копае! Като "Булгарплод 83". С две гребла. Копае усърдно като ударник, прецизно като текезесар, оформяйки дупчици, все едно ще засажда мушката. И най-вече - копае ДЕНОНОЩНО!
Поставих си за цел да проуча тези Сахарини вълнения, водейки си прилежно бележки в тетрадка.

Първото ми предположение беше, че в двора ни има я къртица, я нещо друго (язовци, змии...хипопотами?!).  Тази ми първоначална теза беше безцеремонно попарена от майка ми с думите "Аз през живота си тук къртица не съм виждала"! Мамо, това, че ти не си виждала, не значи непременно, че не съществуват. То е същото като правилото за еднорозите... Все пак задрасках бележките си, но къртичината мисъл продължи да ме гложди.

Вторично реших, че самата Сахара е къртица! В 2 варианта - или е изпратена от Кучешките тайни служби със СРС в стомаха или чисто биологично е такава. Цветанов отрече за първото, а второто беше подкопано от стр.78 на книжката ми "Видове животни и техните външни белези".

Егати енигмата, братче... Неизвадени миналогодишни картофи, пряк път към Китай - какви ли не щурати предположения преминаха през кестенявата ми главица.

От няколко дни разследването ми се върти много сериозно около нова хипотеза - в двора ни има петрол! Черно злато, разбирате ли? Няма в момента по-логично обяснение на енергичното разкопаване на всеки сантиметър от двора и ядното ръмжене на Сахара, когато се опиташ да зариеш някоя дупка. Петрол ще да е. И веднага ми щуква план как ще омая султана на Бруней да докара тук сондите си, как още с първата копка ще бликне черен фонтан и аз ще замина за Бахамите да си пека дупето в следващите 50 години... И ще ми веят с палмови листа младежи с тела на Аполон... Така съм го замислила. Коктейли, яхти, златни Кадилаци... Джакузита, макузита и фенки пияни...

Кучешки лай ме връща обратно на Земята. Сахара копае настървено и ръмжи. Явно нещо е открила! Петрол...?!

Айде, чао, ще ви пиша от Бахамите! :)

 

:)))))))))))))))) усърдието и е завидно:)))