Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2013 14:50 - Мимикрия
Автор: vanesa83g Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3061 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 19.07.2013 17:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Разказът е базиран на действителни събития. Всяка прилика или разлика с действителни лица НЕ е случайна! Препоръчителен родителски контрол - разказът не се препоръчва за лица под 14 години!

Обожавам моментите, в които сестра ми натъпква презокеанския си куфар с "най-важните неща" и се пръждосва в Италия. Едва дочаквам да хлопне входната врата, за да започне царуването ми в празната къща.

От месец и нещо сме в нова квартира. Държа да отбележа, че освен бленуваната тераса и повече стаи, си имаме и домашни любимци - семейство комари, които ме хапят нощем на смени, една голяма пИпИруда, която се появява през вечер и няколко мушици, които се въртят във весел танц около светнатите лампи. Един прекрасен инсектопарк! Всички си влизат свободно през отворените ни прозорци, на които все още няма мрежи...

Не ме притесняват. Съжителстваме си спокойно. Те си хвърчат и ме хапят, аз си хрупам нагло солетки на дивана и не ги удостоявам с внимание. След пикирането на гълъб в предната ни квартира, земетресения, наводнения и прочее, вече не се плаша толкова лесно.

До онази зловеща вторнична вечер, в която неочаквана среща с неканен и нерегистриран обитател на апартамента ни, не само за малко да ми развали царуването, но и да ме накара да напусна дома си с панически писъци и да опъна палатка в полето до Ботевградско.

Вторник. Часът е около 23:00. Облечена в пижамка на мечета, кротко похапвам кисело млекце в кухнята, обмисляйки коя риза да облека утре за работа. Погледът ми се рее из прясно боядисаната ни зелена кухня, когато изведнъж долавя съмнително движение на терасата. Нещо се стрелва по пода в посока голямата саксия. Сега в обратна. Наляво, надясно, наляво... Пипала, космати крачка... "Аууууу!", изписквам аз и хвърлям кофичката с кисело мляко. Мозъкът ми неистово отказва да потвърди това, което са съзрели очите ми. Кожата ми настръхва, а косата ми щръква като в салона на стилист Капанов. Истина ли е...?
Приближавам плахо терасата и в този миг ледена тръпка преминава през гръбнака ми. Истина е! На терасата ни има ХЛЕБАРКА!  Х-Л-Е-Б-А-Р-К-А!!! Ма не просто хлебарка... А хлебарка XXL размер! Такива, дето ги използват в предаването "Страх".
Дланите ми се потят, а сърцето ми прави "тик-так, тик-так"...

Имам място за отстъпление и се възползвам моментално. Затварям вратата към терасата, побягвам към спалнята и със скок на добре обучена черна нинджа, плонжирам в леглото. Завивам се през глава и започвам да си треперя с всичка сила. "Кой, кой ме кара да гледам филми на ужасите с гигантски насекоми???", хлипам аз.

След около 15-ина минути осъзнавам, че съм сама и мога да разчитам единствено на себе си. Трябва да се изправя срещу ламята и да спася принцесата, в случая - себе си.

Плахо пристъпвам към вратата на терасата, молейки се хлебарката да се е покатерила на парапета, да се е подхлъзнала, да е паднала от 4-тия етаж и да е счупила поне крак... Тц, не, там си седи гадината. Мърда с пипала и ме гледа. "Кво си ме зяпнала, ма?", ежа се зад стъклото аз. "Не те харесвам! `Чезвай!"
Кълна се, че чух как ми се изсмя ехидно! Гледаме се още няколко секунди, които на мен ми се струват часове и гадината се шмугва зад саксията от мама.
Какво да правя? Трябва да си лягам, минава полунощ, ама я заспете вие, знаейки, че на терасата ви обикаля чудовище!

Че няма да стъпя на тая тераса, докато не дойдат от фирма за борба с гризачи и насекоми, НАСА и Агенцията за борба с градушките, е ясно. Остава въпросът как ще изкарам нощта.
Барикадирам се в спалнята, лампата остава светната, а ушите ми са наострени като на прилеп. Малко по малко сънят ме побеждава...

На сутринта всичко е по старому - дъвча намазана с боровинково сладко филийка на терасата, радвам се на слънцето, птичките, когато се сещам... Хлебарка, чудовище, ПОМОЩ! С лъвски скок се прибирам вътре и залоствам вратата на терасата. Излизам за работа със свито сърце. Работният ми ден е белязан от страха...

Вечерта плахо отключвам входната врата. "Моля те да си е отишла, моля те, моля те, моля те..." О, небеса! Съзирам познатите пипала! И то не на терасата, а в кухнята! В зелената ми кухня, разбирате ли? Намерила е пробойна в крепостта ми, вътре е, обградила ме е... Стаята се люлее, кожата ми настръхва отново... Къде са проклетите НАСА, беееее???

Я чакай... Нещо е различно. Доближавам се предпазливо и... о, чудо! Хлебарката лежи по гръб и диша тежко. Капичнала се е! Нагълтала се е с отрова! Принцесата е спасена!

С каменна физиономия взимам метла и лопатка, събирам агонизиращите останки на насекомото и го мятам през терасата (да ме извиняват съседите, но трябваше да се отърва от трупа бързо). Помахвам й за сбогом - "Аста ла виста, бейби!"

Разбира се, че очаквам вендета от роднините й. Но вече съм въоръжена с "Райд", ботуш с дебела подметка и телефонът на пожарната ми е на бързо избиране.

Елате ми повече, ако ви стиска!
 






Гласувай:
4



1. bromdan - предястието дало фира горкото :)
22.07.2013 12:07
"Хрупкави хлебарки за предястие, пържени червей като основно, а за десерт - карамелизирани буболечки. Това е част от менюто, което предлага музеят на насекомите в Коста Рика. "
До "Нещо се стрелва по пода в посока голямата саксия. Сега в обратно." бях сигурен че ще е симпатичен мишок , а то храна :)
Поздрави vanes доста се забавлявах докато чета, позволих си да се посмея на чуждото/твоето/ нещастие :) Пожелавам никакви срещи с живи роднини на въпросната гадинка!
Усмихнат ден!
цитирай
2. vanesa83g - Хахахаа, благодаря ти :)
22.07.2013 19:13
Хахахаа, благодаря ти :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vanesa83g
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262277
Постинги: 58
Коментари: 152
Гласове: 325
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031