Летище София, Терминал 1.

Не се описва с думи това, което се случва навън - вали не като из ведро, а като из 200 ведра плюс една малка лейка за разкош!

В целия си мокър блясък цъфвам у чакалнята на летище София, а там се вият опашки като в БГ поща (разяснението е излишно). Не съм мигнала през нощта и всичко ми е толкова мъгляво, че хич не забелязвам, че съм се тропнала на опашката за Тел Авив. 
"Шехерезада, за другия полет си!", дърпа ме за ръката Влади.

Първата проверка. Изрусена служителка тип "Mein furer" поглежда сака в ръката ми и отсича "Тва няма да мине за ръчен багаж!" Е, ЩО?! Фройнлайн любезно ми разяснява недостатъците от непремерването на багажа ми - "Ако е по-голям, ще ви върнат!" Пфф, госпожо, върнат ли ме, свирвам на кюстендилския ГОЛФ на Влади да си ме вземе и отивам да се наспя! Но все пак изпълнявам чинно заръката й и чак, когато установявам, че жалкият ми сак го докарва и на сантиметри и на килограми, набивам пета пак пред госпожата. - "Премерихте ли го?" - Отвсякъде!

Втора проверка. Тук вече е далеч по-весело. Висок, рус и видимо недоклатен полицай крещи с пълно гърло: "Следващият! Течности носите ли? Не, няма да ви пусна с тая бутилка! НЕ, няма да се качите на самолета, госпожо! НЕНЯМАКАЗАХ!!!"
Егати фейсконтрола... Припряно приглаждам букли и с най-ослепителната усмивка, на която съм способна в 5 сутринта, заставам пред Негово Височество Полицая.
 - Течности имате ли в себе си? - с тон на ЕСЕСец ме пита тоя.
 - Ми, мноо ясно - около литър и половина чешмяна вода, малко студен чай и 50 гр. гроздова!
 - В багажа питам!!! 
 - А, в багажа... Ми...
 - Извадете ги отгоре! Слагайте всичко в кутията - чанта, колан, часовник!
А пломбата на горен ляв от 6-ти клас“?! Фрустрирам се яко - не стига, че ми се спи, не стига, че треперя преди всеки полет, ами и некъв психопат крещи все едно съм дошла у тях в 3 сутринта да му искам сол за текилата! Реввам с глас. Тръгвам си, е....съм му майката и на полета, и на Италия, и на све! Негов колега бащински ме успокоява и аз бършейки ситен маргарит, поемам към проверка номер 3.

Вече трикратно и щателно проверена се отправям към автобуса, който ще ме отведе до самолета. Няма да коментирам превозното средство, само ще отбележа, че според мен е пенсионирано 280 (студентите знаят за какво говоря).

По пътя за няколко минути се сприятелявам с много симпатично момиче на име Бори. Помага ми за багажа и аз светкавично я ръкополагам в моя неизменна самолетна спътница. Настаняваме се една до друга и аз се опитвам да приведа разтрепераните си молекули във вариант близък до спокойствието.
"Излитай и да се приключва с тая драма!", крещя на пилота аз и стискам до посиняване ръката на Бори. 
Излитаме. Сърцето ми се качва в гърлото, а до него се настанява черният дроб плюс вафлата, която успях да сгъна измежду всичките проверки.
Добре, че е тая Бори! Добре, че е бялото вино, което гаврътнахме с  нея и групата застаряващи ергени зад нас, които не спряха да дрънкат глупости. Спокойна съм. Дори се осмелявам да погледна през прозореца при въпроса на Бори "Това Алпите ли са?" Отзад се обаждат, че било Средна гора, но валидолът, който държа под езика си,  така ме е размазал, че нямам грам силичка да споря. С Бори си стисваме ръцете на "Средни Алпи" и продължаваме да лигавим розовите чашки с вино.

Кацането! "Начи, който е измислил словосъчетанието "меко кацане", шА го замолА да си го завре отзад! Отиде ми пломбата от 6-ти клас, а с нея и цялата ми благоразположеност към пилот Недялко Някой си!

Летището на Бергамо наподобява автогарата на Симитли, макар и да е лишено от нейния блясък. Оглеждам се за сестра ми - ни звук, ни стон, ни бонбон! Майка ми звъни с предупреждението "Кака ти ще закъснее малко..."
Доколкото познавам сестра си и нейното "малко", ще ми трябва спален чувал и суха храна за няколко дни...

1 час. Цял шибан час вися на тясното летище и чакам някой да се сети, че съществувам! И когато сестра ми НАКРАЯ идва с типичното си "Съжалявам" и поглед на кошута, осъзнавам, че ваканцуването ми в Италия започва... Дръжте се, макаронджии, Ванеса е тук!

Ако това е само началото какво ли ни очаква още... :)
Поздави и приятна ваканция!

Благодаряяяя :) Надявам се да ви е интересно :) И да ми се случват само хубави неща! и НА ВСИЧКИ ВАС :)

Поздравяи! :)))