В истинския живот не можеш да накараш един мъж да спре да мрази цялата женска половина от човечеството, заради един индивид, който го е предал... В истинския живот не можеш да спечелиш доверието му, дори да крещиш, че го обичаш и че искаш да остарееш в прегръдките му... В истинския живот се мразите. Обиждате се. Съзтезавате се кой е по-тарикат и кой ще издържи повече да не пише или звънне. Мерите си инатите и озлоблението към тези, които са ви го на*укали...

В истинския живот се запознавате на морето и се влюбвате за минути. Кроите планове за съвместното си бъдеще, обещавате си цветя и рози, секс в различни пози и дузина дечица... В истинския живот се усмихвате на мили смс-и  въздушни целувки...

В истинския живот минути, след като сте си казали, че се обичате, вече се мразите... От инат! От недоверие към някого или нещо... Нежните думи се губят сред обидите, псувните, клетвите и затворените телефони... Плановете се блъскат в нечовешка злоба и омраза. „Липсваш ми!” отстъпва място на „Е...си майката!”, „Обичам те!” – на „Боклук!”, а „Искам да съм с теб!” – на „Не искам да те виждам повече!”

Забравяте, че сте си обещали да сте един другиму опора и пристан. Забравяте, че този човек вчера е лежал в прегръдките ви и се е събудил от вашата целувка. Забравяте как сте висели до късно пред компютъра, чакайки с трепет да ви пише...

Помните само, че една вечер е излязъл с приятели и се е прибрал късно. Помните само, че някога, някой, някъде ви е наранил и предал. И сега всички за вас са „един дол дренки” и „долна паплач”.

Не помните как другият ви е разсмивал с вицове. Помните само, че заради напрегнатото си ежедневие, е „показал рогца” и ви е повишил тон.

Забравяте, че веднъж се е преборил с ината ви, за да остане с вас. И че е стъпкал достойнството си в калта, простил ви е и ви е настанил още по-дълбоко в сърцето си, надявайки се никога да не го напуснете...

Забравяте как със сълзи на очи е мълчал, докато вие го обиждате, молейки се това да е само лош сън и думите, които сте забили в душата му, да са само плод на раздрусаната му нервна система...

В истинския живот се страхувате. Виждате само в черно и бяло. И не ви пука за никого и нищо. Живеете единствено с болката и омразата си, чупите мостовете към щастието и спокойствието си и се отдавате на алкохолни изблици и ГНЯВ!

В истинския живот се целувате на морския кей. И се прегръщате толкова силно, сякаш искате да станете едно цяло... В истинския живот гледате другия в очите и не можете да спрете да се усмихвате и да благодарите на Бога, че сте го срещнали.

В истинския живот само след месец вече сте безувствени... Не сте преодолели болката си от предателството на близък човек и сте готови да осъдите за грешките му всяко живо същество на тая планета...

Мразите другия, защото той е продължил напред, въпреки страданията, а вие не можете... Живеете в миналото, в спомените и отблъсквате подадената ви за помощ ръка. Готови сте да обиждате, да мачкате, да рушите... Стъпквате другия и неговото „Обичам те!” само, защото ви боли... Не виждате неговата болка, а и далеч не ви пука...

В истинския живот няма ХЕПИ ЕНД... И аплодисменти, докато вие се прегръщате и целувате след тежка раздяла...

В истинския живот БОЛИ! 

В истинския живот има само МЕСЕЦ ЛЮБОВ... Другото е недописана история...