Когато чуят израза „Да посетим някой музей”, много от вас завъртат очи с досада (особено значителен процент от мъжкото съсловие). За мнозина посещението в някоя стара архитектурна забележителност, набъкана с още по-стари и уж забележителни картини или страници с някакви странни завъртулки по тях, наречени писменост, е просто едно скучно задължение тип „еми, дойдохме дотука, аре ше видиме па и некой музей, кво?” За да се опитам да ви разведря и поне малко да запаля интереса ви към „интелектуалните разходки”, които ние, женското съсловие подкрепяме с две ръце, се поразрових тук там и събрах набор от няколко доста интересни музейни кътчета. Представям ви моят ТОП 10 на най-странните музеи в света. Ако и след тази статия не хукнете към „Научния” поне, ще си скъсам дипломата по забавление, обещавам!

10. Чай или кафе?

Британците са всеизвестни (и вседосадни) със своя култ към следобедния чай. Имат си специални чаени церемонии, чаени приеми, та даже и Музей на чая и кафето са си открили! Музеят е единственият по рода си в света (не думай!) и е побрал в себе си експонати, датиращи от времето на Британската империя и колониализма до днес.
Чаените любители (сред които и Великденският заек!) могат да проследят дългия път на кафето и чая от Далечния Изток и Африка, благодарение на Едуард Брамах, комуто през 1992г. хрумнала тази блестяща чаено-бисквитена идея.

9. Доктор Ох, Боли

Сещате ли се за филма „От ада”? В него един лекар със съмнителна репутация използваше странен метод за лекуване както на шизофрения, така и на венерически болести. За да се разходите щателно из лекарските шизофренични приспособления,използвани някога, посетете Музея на съмнителните медицински съоръжения в Минесота, който в момента е част от Щатския музей на науките. Очите ви ще бъдат зарадвани от всякакви абсурдни приспособления, за които някога се е твърдяло, че лекуват главоболие или борят проблеми с простатата. Моля, не ги изпробвайте!

8. Заето е!

Ах, колко блажени минути съм прекарвала в тоалетната, размишлявайки върху жизненоважни въпроси. Айде, не се правете, всеки от вас го е правил, но го е срам да си признае! Светаята светих, където можеш да останеш насаме с мислите си, съвсем заслужено си има и музей. Той се намира в Ню Делхи, Индия и освен че ни разказва за развитието на това така важно санитарно съоръжение от древността до наши дни, има за цел и да полуляризира тоалетната в доста райони на страната, където тя е непозната.
И къде, аджеба, размишляват тия хора тогава?!

7. По канала, по канала и отвъд...

След като споменах Музея на тоалетната, ми хрумна да потърся дали има такъв и на канализацията. Има! Има-а! Разположен във Френската столица, мирищеш малко странно (и като цяло странноструващ ми се!), той не отстъпва по посещаемост ни на Шанз Елизе, ни на Айфеловата кула. В него могат да се научат доста полезни факти за отходните канали.
Ах, ако не го посетя, ще си остана невежа...

6. „Направо ми е за музея, братле”!

Чувала съм подобна реплика, честно. Въпреки, че не ми стана ясно защо трябва да ходи в музея – дали защото е толкова възхитителен или просто е излязъл вече от употреба. Но знам къде мога да предложа да си го занесе въпросния пич – в Музея на фалосологията в Хюзавик, Исландия. И преди жените да се вурнат с главоломна скорост натам, бързам да уточня, че става дума за огромна колекция от ЖИВОТИНСКИ атрибути – на китове, мишки, коне, тюлени и прочее. Създател е Сигурдур Хиартарсон, скромен учител по испански език.
Аз съм „ЗА” психо тестовете за учители!

5. С крилца или без?

Хаа, и ние си имаме музей, мъже-е! И пак бързам да уточня, преди да сте се втурнали този път пък вие, представяйки си зала пълна със сочни дамски гърди! Тц! В грешка сте. Нашият музей е посветен на онези 4-5 дни от месеца, когато ВИЕ скучаете, а НИЕ мразим целия свят! Музеят на менструацията всъщност е затворен официално през 1998г., но експонатите могат да се видят при предварителна заявка. Посветен е на културата на менструалния цикъл и отношението към този физиологичен процес. Изложбите проследяват историята на дамските превръзки и тампоните.
Миличък, не припадай, това е само един музей...

4. Идваме с мир!

Колко филма за извънземни можете да изброите? Браво! А колко Музея на зелените човечета сте посещавали? Нито един? Айде, сега бегом към съседна Турция. Не се втурвайте към Памуккале обаче, а се ориентирайте към град Гьолеме в Кападокия. Там в една пещера се помещава цял музей, посветен на същества от други галактики и срещите с тях. Отвсякъде те заобикалят изрезки от вестници и интервюта с „отвлечени хора”. Дори има построена сценка с група бели(не, не съм се объркала, бели са си!) човечета, които изследват отвлечена землянка. К’во са изследвали, те си знаят!

3. И нека силата бъде с вас!

Съгласете се, че ако ще си говорим за некви извънземни галактики, не можем да пропуснем и космическата сага „Междузвездни войни”. (тя не се споменава само в новините в 20:00, ама никога не е късно!). И на въпроса „Е, кво, то навсякъде почти има музеи на „Междузвездните?”, ще ви отговоря: „ Ми, знам!”, ама тук не става въпрос за филма като цяло, а за онзи мъжки блян принцеса Лейла. Музеят се намира в Индипендънс, щата Монтана и е бъкан с накити и колекции от коса за нея. А мама държи моята отрязана плитка в неква си найлонова торбичка. Пфу!

2. Ко ши ям?

Японците създават какви ли не дяволски играчки и приспособления, владеят технологичния свят така, както аз мога да уцеля два пъти 19 точки на „Дартс”. (К’во бе? Верно мога!). Дълго се пулих, когато прочетох за съществуването на този музей. Ах, милите сладки жълтурковци – ми те обичали толкова много юфка, че й направили музей, бе! Всъщност не на самото тестено изделие, а на купичките, в които мама с умиление им я сервира сутрин. Музеят се намира в Осака и предлага за продажба голяма част от експонатите. Има си и театър във формата на огромна опаковка юфка.
Всичко в моя дом ще е „Юфкачи”... Тра-ла-ла...

 1. Банани с пижами

Дълго се колебах кой е фаворитът ми за странни музеи. То всичките, където ги срещнах са толкова изчанчени и плашещи, че направо си блъсках няколко дни главата над тази сложна дилема. Накрая реших. И дано си заслужи първото място. Иде реч за Международен клуб и музей на банана - Хесперия, Калифорния. Мхм, на банана. В него можете да се насладите на всевъзможни приспособления с форма на банан, комикси, рисунки, дрехи и прочее. И всичкото това джамбуре все от банан! Кен Банистер или както го зоват приятелите му( и едни хора с бели престилки, ама за това друг път) Кен „Бананистер”, отваря музея преди 38 години. И оттогава не е спирал да се занимава с допълването на колекцията си от бананоподобни неща. Айде, сега, който е създал детското филмче „Банани с пижами”, да се замисли какво е причинил на горкия човечец...

Извън класацията ми останаха още няколко музея, които си заслужават вашето внимание, просто да се кандидатират следващия път. Това са Международен музей и изследователски център за НЛО- Розуел, Ню Мексико, Музей на прибори за атомно тестване - Лас Вегас, Музей на телефона на Боб Ридъл- Вавина, Минесота, Музей на смъртта – Холивуд, Музей на секса - Ню Йорк, Музей на обувките - Манила, Филипините и още няколко, ама ви стига толкова за днес. Айде, и следващия път като ви поканят в музей, не си измисляйте историята със забравената включена ютия. Не знаете къде ще ви отведат!