Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2013 19:08 - Спешно отделение (без д-р Рос) - 1 част
Автор: vanesa83g Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2409 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
(Сцените се разиграват в периода септември - октомври 2012-та, но го пиша чак сега, щото... 1. Мързеше ме 2. Нямах муза 3. Така...)

Неведнъж дотук споменах, че 2012-та е една от най-отвратителните години в моя живот. И всеки ден се бореше да грабне приза "Дъ бест сакинг ийър", подлагайки ме на какви ли не мъчения и разклащане на и без това не дотам стабилните ми нервни окончания!
Поредното изпитание, което ми поднесе Съдбата (Дяволът, магьосникът от Оз или четвъртото измерение) е една тежка, сочна, температуроповишаваща ПНЕВМОНИЯ.

Ставам си значи аз една сутрин и при поемането на глътка въздух, гърдите ме свиват толкова силно, че лягам обратно. "От цигарите ще да е!", викам си и си издавам писмена (в 2 екземпляра, подпечатана и прошнурована) забрана днес да НЕ пуша. Добре, ама вечерта, докато отпивам от уискито си в компанията на моя добър приятел Драго, започва да ме втриса, да ми се вие свят и да ми се гади. "Топла си!", констатира Драго и ми подава електронен термометър. 38, 2! Ех, да му се не види...
Казвам "Довиждане" на чашата с уиски и концентрирам вниманието си над чаша "Фервекс", витамини и хладък липов чай. След около половин час свалям температурата на разумно ниво и се сгушвам на дивана.

На сутринта всичко се повтаря. 38, 2, клонящо към 38, 3, "Фервекс", витамини, чай, одеяло... И така 2 дни! На третия провлачвам изтормозено и горещо тяло към личната си лекарка. "Ммм, дааа...Трахеит!", поглежда изпод очилата тя. Антибиотик, витамини, сироп за кашлица.

След седмица лечението не дава абсолютно никакъв резултат. Аз все още си се нажежавам  до 38 и нещо, даже една вечер стигнах до 39.

Преглед, рентгенова снимка и "честито, сдобили сте се с чисто нова пневмония, незабавно влизайте в болница!" Не мога да повярвам на ушите си, а очите ми се пълнят с едри, тежки сълзици...

19:07 часа. Приемат ме по спешност с 41, 1 градуса, отмаляла, бледа и отчаяна... Игли, много игли - това за температурата, това за не знам си какво, третото за още по-не знам си какво... Светлини и хубава руса сестра с розова престилка... Грижовна женица от съседното легло бди до главата ми. Мама. Кака. Лекари. Лудница!!! Унасям се...

6:00 часа сутринта. Хубавата розова сестра влиза в стаята, мъкнейки след себе си набор от спринцовки и игли... Вливане на антибиотик венозно... "Боли ли?", пита. "Не", отговарям хладнокръвно. "Боли ли?", след 37 секунди пита пак розовелката. "Не", натъртвам и се чудя дали не е по-добре да кажа, че боли. А то боли. И ми се гади. "Боли ли?", пита пак хубавелката и аз вече изкрещявам "Да, боли! Върви по дяволите и ти, и розовата ти престилка!!!"  Сестрата си тръгва, а аз хлипам. Грижовната женица от съседното легло ме гушва и трие сълзите ми. Унасям се отново...
image
Събужда ме сутрешната визитация. Симпатичен доктор на средна възраст, с усмивка, сякаш излиза от мега парти на Свен Вет, пита:"Как сте?" Ние викаме "Добре сме, ама аз (АЗ) имам пак 38, 7 температура". "Еми, така ще е няколко дни, пийте си течния аналгин", весело ми отговаря лекарят и изчезва. Мигам няколко минути недоумяващо и си пия течния аналгин.

През нощта, след 317-тото изпотяване, настъпва неочакван обрат - свалям температурата до 35, 6!!! Панически побягвам към стаята на сестрите, а там позастаряла рускиня с морави устни ми обяснява, че електронните термометри винаги си показват толкова и че работи от 15 години в болница и знае как стоят нещата... Прекланям се пред житейския и болничния й опит, обаче търпеливо продължавам да си твърдя, че нещо не е наред. Влизам с гръм и трясък при дежурния лекар и излагам повторно тезата си, че НЕЩО НЕ Е НАРЕД!

И той не взима присърце проблема ми - "Е, сега какво? Първо ти сваляхме температурата, сега пък трябва да те загряваме ли?" - хили се с цигара в уста докторът.  - "Ми, извинявам се...", смутено отвръщам аз и се провлачвам до стаята си.
Ново измерване - 36, 2! "Охх", отдъхвам си, ще се живее, поне и днес!

(следва продължение)



Гласувай:
5



1. vanesa83g - На негативните, мърморещи и мис...
14.01.2013 19:41
На негативните, мърморещи и мислещи се за нещо повече от другите, мога да кажа само - Да го духате ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vanesa83g
Категория: Лични дневници
Прочетен: 262223
Постинги: 58
Коментари: 152
Гласове: 325
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031