Не понасям клюкарите - онези жалки душици, дето не ги знам как изобщо дишат, като носовете им са заврени непрекъснато в нечий чужд живот. Има неколцина, чиито житие и битие ме интересуват тясно и държа всеки ден да знам как са, добре ли са, спали ли са, яли ли са. За останалите не ми дреме. И не искам и на тях да  им дреме за мен, ама кой ме пита аз к"во искам...

Днес заварих поредното носле да души около личния ми живот, но вместо да му забия един лев и после два десни, аз като добро, възпитано дете, попитах мило: "Що, така, бе Миме?! Що щеш ти в моето лично, строго охранявано пространство?" Ни звук, ни стон. 

Гледам след има-няма 2 часа постинг на стената й във Фейсбук (да е...и тоя Фейсбук, от колко време се каня да му дръпна шалтера, ама как да комуникирам с Ванчето, дето е у Германия или с братовчедката, дето се поамериканчи преди 10-ина лета?!)... Та гледам постинг "Еди коя си (сиреч АЗ) пък се натискала с еди кой си (сиреч един сладкиш, дето се гоним от известно време като в 8-ми клас между чиновете) в еди къде си (сиреч една чалготека, ама това е тема на друга статия...). 

После пък ме плюе и завижда, че аз еди кво си, еди кога си... (сиреч дразня я с жалкото си съществуване и опитите си да изпъкна в журналистическото пространство...)

Аз като си слагам нещо във Фейсбук (не съм зависима, просто искам по всяко време мама да знае къде, с кого съм и колко сме изпили, щото на другия ден не ми вярва), гледам да е "скрито от нахални мутри". И си викам - тая, аджеба, па как разбра?! 

И после разбирам - тя питала приятел, който пък познава приятелка на моя колежка...и...последният да затвори вратата...

А бе, Миме...що ти трябва да знаеш аз къде, с кого и колко пия, целувам, натискам и прочее...? Нали теб не те каня да пием, да се целуваме и натискаме? Сама си прави извода! Нали с тебе вече нямаме нищо общо - каквото искаше, си го постигна!

Жалки хора са това клюкарите. Нямат личен живот. Все са в нечий чужд. И завиждат, завиждат, та лицата им зелени като емотиконката на скайп... 

Много старателно се криех досега. Но от този момент отварям профила си във ФБ (даже още 3 ще си направя!) и ще поствам, поствам лични неща, докато на тая (и останалите) им се догади чак! Не с кого се целувам, ще пиша даже и с кого се събуждам сутрин до себе си, кой ми налива вино в чашата и коя приятелка ми държи косата, докато повръщам! Да им се догади, бе! И да спрат да душат!

"Рови се в техните работи и ти!" - съветва ме един приятел. 

Тц. Не искам. Вони ми на фалш, злоба и тъпотия. Ще ми се догади на мен. И после трябва да викам приятелката ми да ми държи косата, друга да снима... Не си е работа!

А и не съм от тях, как" Сийке. Уважавам личното пространство на хората и това, което те са решили да споделят с мен. Останалото не ме засяга.

А най-обичам пък да ми завиждат. Преди няколко дни така ми завидяха, че мислех да помоля църковното настоятелство да добави заповед  "Не завиждай на Ванеса!"

Ама пък ми стана кеф! И се надух до пръсване! Сипах си една чаша вино, прегърнах любимите си хора и се засмях злорадо (много злорадо, като вещицата от "Хрониките на Нарния").

Сега отивам да видя дали Мимето има още новини за мен. А ако някой не ме харесва - жалби и критики относно личния си живот приемам всеки ден от 8:30 до 17:00 часа, на гише "FUCK OFF!".

Айде, Миме, със здраве! ;)