Голям симпатяга беше - нахакан, с пленителна усмивка. Истински мъжкар.
Харесва ме. Не спря цяла вечер да заравя пръсти в косата ми. Сърцето му заби лудо, когато ме притисна до себе си.

Около масата ни в кокетното ресторантче на "Витошка" обикаляха засукани девойки, а той не ги поглеждаше. Те търсеха погледа му, а той беше вперил своя в мен.
Навеждах глава всеки път, когато ме погледнеше в очите. Страхувах се, че ще разгадае мислите ми. А те, мислите...отдавна си бяха тръгнали от ресторантчето и сега препускаха бясно към теб...

Насилих се да го целуна, когато наведе устни към моите. Трябваше да го целуна. И да му позволя да те избие от главата ми. Защото нещата отидоха твърде далеч.

Влюбена съм! Чуваш ли? А сърцето ми е толкова разбито, че не мога да си позволя повторно лукса да го давам на някого! По дяволите скайпа, интернета и всичко! По дяволите безумно дългото разстояние помежду ни! По дяволите погледа ти, който ме кара да забравям дори името си!

... А той седеше пред мен. Реален. Можех да протегна ръка и да го докосна. Прегръщаше ме толкова силно, сякаш се боеше да не избягам. А аз наистина исках да избягам. Исках да се затичам по мокрия асфалт навън и да дойда при теб. Да кажа "Майната му" на моя живот тук. И "майната му" на твоя живот там. На хората около нас. На тъмносивия автомобил, който ме отвеждаше в чужди прегръдки, не в твоите...

Целувах го и плачех. Той бършеше объркан сълзите ми. Говорех му за провалената си дългогодишна връзка, а всъщност мислех колко далече си ти. Изричах името на бившия си, а всъщност исках  да крещя твоето.

Гледах го в очите, докато ми повтаряше, че съм красива. Чувствах безумната му страст, когато косите ми се разпиляха по сатенените му чаршафи. Обвих ръце около врата му, а всъщност ми се искаше да се отскубна от силните му ръце, да събера разхвърляните си по пода дрехи и да побегна. Да тичам бързо и задъхано и да се спра чак при теб...

  Ситните капки на душа отмиха сълзите ми. Но не и страховете ми. Страховете, че един ден ще ми остане само споменът. Че все някога това безумие ще спре. И ще ми остане само хронологията  в скайпа, за да ми напомня, че някога съм се чувствала така. Тъжна. И объркана. Влюбена...

Не съм дете. А плача, сякаш са счупили най-хубавата ми играчка.

... Изпрати ме с целувка. Гледаше как отключвам входната врата на блока и извика "По-късно ще се чуем". Махнах с ръка за довиждане. А всъщност исках да го отпратя. Да му изкрещя, че няма смисъл да се връща, защото аз снощи не бях с него. А с теб.

Какво не му беше наред?! Нищо. И всичко. Докосваше ме нежно, наяве. А ти - само в мислите ми. Целуваше ме страстно, а твоите устни усещам само в съня си. Искам теб, а заспах в неговите прегръдки.

... Минаха няколко дни от тогава. Аз се скрих като жалка страхливка. А той все още ме иска. Иска тръпчинките, които се образуват от престорения ми смях. Неспирното ми бърборене. Целувките ми. И "сладката бенка на лявото ми рамо".

Иска ме. А аз... Аз искам ДА СПРА ДА ИСКАМ теб!